Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук Георги Димитров
обратно

Новини

(08.Април.2019 / публикувано в: Събития)

Европейският проект може да бъде спасен, ако бъде променен

Песимизъм за състоянието и перспективите пред Европейския съюз изразиха представители на леви партии от няколко европейски държави, но заедно с това те смятат, че европейският проект все още може да бъде спасен и трябва да се положат усилия в тази посока.

„ЕС се намира в структурна криза – икономическа, социална и политическа. Кризисните пропазарни политики на правителствата и европейските институции засилиха социалното неравенство в съюза и икономическия дисбаланс. По този начин ЕС трайно загуби доверието на хората. Причините за кризата са дълбоки и отчасти се дължат и на основополагащите договори на Евросъюза и на начина, по който са изградени неговите институции“, заяви вицепрезидентът на Европейската лява партия Маргарита Милева, откривайки конференция в София на тема „Леви политически алтернативи за ЕС – Европа от лява перспектива“. Тя бе организирана от ЕЛП, съвместно с българската ѝ членка – партия „Българската левица“, която по този начин отбеляза десетата годишнина от създаването си. Участие във форума взеха гости от Германия, Италия, Гърция, Словения и Унгария.

„В навечерието на изборите за Европейски парламент заплахата от един по-неолиберален и консервативен ЕС е реална“, зададе тон за дискусията Милева.

Анализът на ситуацията, който отделните партии-членки на ЕЛП правят, до голяма степен съвпада и сочи, че днес пред очите ни се акумулират ефектите от всички политики, провеждани в последните 30 години, както на ниво ЕС, така и от отделните правителства. Разказът на европейските леви за случилото се може да бъде обобщен в няколко ключови момента: с рухването на социалистическия лагер в края на 80-те години е погребана идеята за държавата на общото благоденствие; задръжките на капитала падат; след изчезването на „източната заплаха“ поддържането на западната социална държава става ненужно; с пълното господство на неолиберализма изчезва и конкуренцията на политическите идеи; започва сближаване в програмите на основните партии, но това не е двустранен процес, а тече само в посока от ляво на дясно и пр. „Идеологията беше заменена със съревнование между политически образи. Дойде великото време на политтехнологиите за манипулация на масите“, обобщи проф. Искра Баева.

Евродепутатът от друго ляво политическо семейство – това на Партията на европейските социалисти, Георги Пирински цитира изводите от последното изследване на икономически екип от Фондацията за европейски и прогресивни изследвания, начело с нобеловия лауреат проф. Джоузеф Стиглиц. В него се обобщават опроверганите от действителността идеологически постулати, които са залегнали от десетилетия в политиките на ЕС: „Пазарите най-добре могат да осигурят основни потребности на хората – от жилища до здравеопазване“; „Банките знаят най-добре как да се постигне това“; „Обществените компании са по правило по-малко ефективни“; „Компаниите трябва да бъдат напълно подчинени на интересите на акционерите“; „Ожесточената конкуренция между различните индивиди и държави ще повиши благосъстоянието на всички“; „Премахването на бариерите пред световната търговия е път към общото благосъстояние“…

Друг ключов момент, водещ към сегашното състояние на ЕС, е отговорът, който съюзът дава на световната финансова криза от 2008-09 г. и който се изразява в засилване на ограниченията и намаляване на преразпределителната роля на бюджетите – политика, налагана включително и централизирано от Брюксел. Пореден шанс за проява на европейския модел като интеграционен беше пропуснат с реакцията на кризата в Гърция. Като резултат днес имаме все по-дезинтегрирана Европа с редица регионални изражения на този процес. В източната част на ЕС политиката на деиндустриализация в съчетание с отворени граници води до демографски кризи, депрофесионализация на населението и нарастващо чувство за заплаха, от което пък следва надигане на национализма и авторитарни тенденции. В периферни страни като България всичко това е съпътствано от усещане за полуколониално състояние на държавата. Така кризата от икономическа и социална, прераства и в криза на демокрацията като от този процес не са имунизирани дори и западните демокрации.

„Духът на неофашизма вече е изпуснат от бутилката“, предупреди Урска Липовз, кандидатка на партията Levica за евродепутат от Словения. Дори в Италия вече се правят опити за ревизия на Конституцията на републиката, която е пропита от антифашистки дух, сподели Винченцо Колаприче от Rifondazione Comunista. От икономическите ограничения, налагани на средиземноморските страни от Брюксел, се възползва крайната десница, въпреки че броят на младите италианци, които емигрират от юг на север или напускат страната е значително по-голям от този на външните мигранти.

Към всичко това се добавя и силния натиск отвън, на който е подложен Евросъюзът. Доц. Тодор Тодоров от партия „Българската левица“ акцентира върху мощната консервативна атака, която идва от САЩ след победата на Доналд Тръмп. Той обърна внимание, че бившият съветник на американския президент и политтехнолог на неговата кампания Стив Банън вече е трайно базиран в Европа и дори е отворил политическа школа в Италия.

„Обърнете внимание какво правят консерваторите когато говорят, че ще защитават работническата класа – вятър и мъгла! И точно тук е голямата заблуда и голямата опасност. Защото, както знаем, данъчната реформа, която наложи Тръмп обогати допълнително единия процент най-богати и притисна още повече 99-те процента, както никой друг от времето на Рейгън и Тачър“, допълни и Георги Пирински. Запитан обаче каква е реакцията на неговата партия на тези глобални процеси, той отговори, че очаква БСП да влезе в кампанията за евроизборите с повече послания за ред и сигурност. „Струва ми се, че това е грешният начин да се отговори на страховете на хората“, откровен беше евродепутатът.

Членът на европейската левица от Унгария Левенте Линарт сподели за борбата на унгарските работници срещу т.нар. „закон за робския труд“, наложен от консервативното правителство на Виктор Орбан, с който драстичното се увеличава допустимото извънредно работно време в страната.

Според Тодор Тодоров, консервативните отговори на кризата ще доведат до още по-слаба, дезинтегрирана и полуразпаднала се на отделни ядра Европа. Преподавателят в Софийския университет е на мнение, че вече сме в ситуация на „последен шанс за спасяване на една обща Европа“. С пореден цикъл на Европейската народна партия начело на съюза и продължение на сегашните политики обаче този шанс изтънява. Тодоров смята, че левицата вече трябва да обмисля стратегии за действие в една „постевропейска ситуация“.

„Друг Европейски съюз е възможен само със структурни промени и с радикална реформа на фискалната политика“, посочи Ута Вегнер от германската партия Die Linke – една от най-силните в семейството на ЕЛП. Тя очерта акцентите в програмата на Европейската лява партия, сред които се открояват мерки като прекратяване на фискалните рамки и социални ограничения, налагани централизирано от Брюксел; поставяне на една от най-безотчетните институции – Европейската централна банка, в условия на стриктен демократичен контрол с възлагане на задача да работи срещу диспропорциите в ЕС; максимално ограничаване на временните трудови договори и на трудовите ангажименти „на повикване“ в страните от съюза; въвеждане на общоевропейски правила за гарантиран минимален доход; начало на изграждане на европейски осигурителни системи с цел доближаване на размера на получаваните пенсии и обезщетения за безработица в различните страни и др.

Относно ситуацията в своята страна, Вегнер призна, че канцлерът Ангела Меркел успява да се справя с общественото мнение, прокарвайки някои „зелени“ политики и проявявайки хуманен подход от време на време. Но определянето на Анегрет Крамп-Каренбауер за нейна приемничка в управляващия Християндемократичен съюз е знаково за цяла Европа: партията се връща към консервативните си устои и дори успява да привлече подкрепа от някои привърженици на крайната десница.

Вегнер посочи още, че политиката на ЕС до голяма степен се доминира от интересите на Германия, която злоупотребява с европейската система в собствена полза и постига своя напредък за сметка на други държави-членки. В отговор на въпрос по време на дискусията, тя бе откровена: „Не смятам, че мнозинството от германците разбират това, те до голяма степен игнорират случващото се  другаде в ЕС“.

 

http://baricada.org/2019/04/08/konferencia-levicata/