"Обичай идеята в себе си, не себе си в идеята (партията)!" - перефраза на Станиславски. професор Чавдар Кръстев
обратно

Новини

(09.Юли.2026 / публикувано в: Новини)

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ

КОПИЕ ДО:
Председателя на Народното събрание
Народните представители
Средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

от ПП „Българската левица“
за необходимостта от нова философия на държавния бюджет

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми български граждани,

В България отново се обсъжда държавният бюджет. Но въпросът днес не е само счетоводен. Не става дума единствено за това колко ще бъде дефицитът, колко ще бъдат разходите и откъде ще се вземе нов дълг. Въпросът е много по-дълбок: каква държава искаме да бъдем.

Бюджетът не е проста таблица от приходи и разходи. Той е израз на обществена философия. Той показва кое е важно за държавата — човекът или счетоводният баланс; обществото или привилегиите; трудът или натрупването на богатство в малцина.

По време на предизборната кампания представители на „Прогресивна България“ говореха много за неравенствата, за бедността, за нуждата от социална справедливост. Но в предложения бюджет не виждаме решителен завой към такава политика. Виждаме продължение на същия модел, който десетилетия наред произвежда бедност, социално разслоение, регионално обезлюдяване и усещане за безизходица.

България остава страната с най-високо подоходно неравенство в Европейския съюз. По данни на Eurostat за 2024 г. коефициентът на Джини за България е 38,4 — най-високият в ЕС. (European Commission) Това не е статистическа подробност. Това означава, че милиони хора живеят с усещането, че колкото и да работят, не могат да настигнат цените, сметките, лекарствата, образованието на децата си и достойния живот.

В същото време България продължава да поддържа една от най-несправедливите данъчни системи в Европа. Европейската комисия изрично посочва, че една от основните характеристики на българската система е плоският данък от 10% върху доходите, прилаган без необлагаем минимум, което води до регресивно разпределение на данъчната тежест. С други думи — бедният и богатият формално плащат еднакъв процент, но реалната тежест за бедния е много по-голяма.

България е една от малкото страни в Европа, в които няма реален необлагаем минимум при облагането на личните доходи. Човекът, който получава минимална заплата, се облага още от първия лев. Работещият беден плаща данък върху доход, който често не му стига дори за нормален живот. Това не е справедливост. Това е наказание върху труда.

Още по-несправедлива е структурата на приходите. Вместо държавата да събира повече от високите доходи, големите печалби, рентите, дивидентите и натрупаното богатство, тя продължава да разчита прекомерно на косвени данъци — ДДС, акцизи, такси. А косвените данъци тежат най-много върху хората с ниски и средни доходи, защото те харчат почти всичко, което получават. По данни на Eurostat през 2024 г. приходите на България от текущи данъци върху доходите, печалбите и богатството са едва 6,5% от БВП — едно от най-ниските равнища в ЕС. В същото време българската приходна система е силно зависима от косвени данъци като ДДС, акцизи и такси, които тежат най-много върху хората с ниски и средни доходи.

Затова днешният разговор не трябва да бъде: „Кои разходи да намалим?“
Истинският разговор трябва да бъде: „Какви справедливи приходи трябва да съберем, за да осигурим достоен живот, добро образование, здравеопазване, наука, сигурност и развитие?“

Днес телевизионните студиа са пълни с „експерти“, които ни убеждават, че държавата харчи прекалено много. Но почти никой от тях не казва очевидното: България не страда само от високи разходи. България страда от несправедлива приходна система. Европейската комисия също отбелязва, че данъчните приходи като дял от БВП остават значително под средното за ЕС, което ограничава способността на страната да финансира публични услуги и инвестиции.

Ние от „Българската левица“ заявяваме ясно:
целта на бюджета трябва да бъде добруването на хората. Всичко останало е средство.

Икономическият растеж не е цел сам по себе си, ако плодовете му отиват в малцина. Бизнес средата не е свещена крава, ако тя означава ниски заплати, ниски данъци за богатите и висока данъчна тежест върху потреблението на бедните. Финансовата стабилност не може да бъде оправдание за социална несправедливост.

Години наред ни убеждаваха, че ниските данъци за бизнеса автоматично ще доведат до инвестиции, модерни производства, високи заплати и технологично обновление. Практиката показа друго. Когато печалбите се облагат символично, без ясна връзка с инвестиции, те много често се превръщат не в нови производства, а в дивиденти, финансово натрупване, спекулативни активи и богатство, изнесено далеч от обществения интерес. Държавата няма право да бъде безучастен наблюдател на този процес.

Затова настояваме за нова философия на бюджета и за следните първи стъпки:

Първо — въвеждане на необлагаем минимум.
Доходът, необходим за физическото оцеляване и нормалното човешко съществуване, не трябва да се облага. Не може държавата да взема данък от хора, които живеят под или около прага на бедност.

Второ — премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане.
Хората с ниски доходи трябва да бъдат облекчени. Хората с високи и много високи доходи трябва да участват по-справедливо във финансирането на държавата. Това не е наказание за успеха. Това е нормален европейски принцип на солидарност.

Трето — премахване на тавана на осигурителния доход.
Днешната система означава, че след определено ниво високите доходи фактически спират да участват пропорционално в солидарната осигурителна система. Проектобюджетът предвижда повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г., но това е частична мярка, а не решение на проблема. (БTA) Солидарната система трябва да бъде наистина солидарна.

Четвърто — реален преглед на задължителния втори пенсионен стълб.
Необходимо е да се прекрати принудителното насочване на част от осигуровките към частни фондове без достатъчна гаранция, че това ще осигури достойни пенсии. Гражданите трябва да имат реално право на избор, а не формална схема, представяна като модерна, но често работеща повече за финансовия сектор, отколкото за бъдещите пенсионери.

Пето — по-сериозно облагане на големите печалби, дивиденти, ренти и пасивни доходи.
Трудът не може да бъде облаган по-тежко в реален социален смисъл от натрупаното богатство. Държавата трябва да насърчава инвестициите в производство, иновации, високи заплати и регионално развитие, а не пасивното натрупване.

Шесто — бюджетните разходи да се разглеждат като обществена инвестиция.
Разходите за образование, здравеопазване, наука, култура, регионално развитие и социална защита не са „излишна тежест“. Те са основата на модерната държава. Без образовани хора, здрава нация, силна наука и жизнени региони няма икономика, няма сигурност и няма бъдеще.

България не се нуждае от още един бюджет, който запазва неравенствата и ги нарича стабилност. България се нуждае от бюджет, който започва от човека — от работещия, пенсионера, младото семейство, малкия град, селото, учителя, лекаря, учения, инженера, културния деец, малкия производител.

Днес правителството има избор. Може да продължи по утъпкания път на ултрадясната неолиберална данъчна политика, която „помпа“ неравенството и оставя обществото все по-разделено. Но може и да прояви смелост.

Смелостта днес означава не да се режат социални разходи, а да се промени приходната основа на държавата. Смелостта означава да се каже, че богатството трябва да носи отговорност. Смелостта означава да се постави човекът пред баланса, обществото пред привилегията и бъдещето пред краткосрочния политически комфорт.

Ние от „Българската левица“ настояваме:
Бюджетът на България трябва да бъде бюджет на справедливостта, солидарността и човешкото достойнство.

Не е нормално страната с най-високо неравенство в Европейския съюз да продължава със същата данъчна политика, която е произвела това неравенство. Не е нормално бедните да плащат от първия лев, а богатите да бъдат защитени от плосък данък и осигурителни тавани. Не е нормално всяка дискусия за бюджета да започва с въпроса какво да отнемем от хората, вместо как справедливо да съберем от онези, които могат и трябва да дадат повече.

Настояваме Народното събрание и Министерският съвет да започнат реален дебат за данъчна реформа, основана на прогресивност, солидарност и европейска социална нормалност.

Защото държавата не съществува, за да пази богатството на малцина.
Държавата съществува, за да гарантира достоен живот на мнозинството.

ПП „Българската левица“
03.07.2026